Преображение Господне

На 6 август Българската православната църква отбелязва празника Преображение Господне, който води началото си от първите векове на Християнството. Според народното поверие, с идването на празника небето се отваря и откликва на съкровените стремежи на хората - денят се свърза с промяна и нова надежда. На този ден народът вярва, че природата, която досега е била подвластна на лятото, се преобразява и се обръща към зимата. Слънцето обръща гръб на лятото и поглежда към есента, а прелетните птици се събират на ята, за да тръгнат към топлите страни. В църковните храмове се освещава грозде.Празникът има своето начало в първите векове на Християнството и е свързано с едно изключително важно събити е от Християнската религия – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най‐близките му ученици. Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и премеждия, защото било несъвместимо с величието и славата Му. Той им говорил често за страданията, които Го очакват, за смъртта и Възкресението си.

За да укрепи вярата на учениците, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната Си небесна слава. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а след като се събудили, видели своя Учител напълно преобразен. Лицето Му светело като слънце, а дрехите Му блестели като светлина. Иисус беседвал с двама от най‐великите представители на Стария Завет – пророците Мойсей и Илия, за предстоящите Си страдания и Кръстна смърт в Йерусалим. В един момент светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте." При тези слова Свише апостолите в силен страх паднали ничком на земята. Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се приближил към учениците Си и казал: "Станете, не бойте се!" Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.

В някои български градове все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и стоки. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най‐дълбока древност женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юнии невястата да се захване за работа през усилния летен период. Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.

Според народните вярвания на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече. Ако някой се разболее, натопява се връзка сушени плодове, болният пие от водата и болестта се преобразява. Преображение Господне е времето, когато дните видимо намаляват, очаква се студът.
Всеки трябва да се размисли, да си спомни, че е имало много случаи, когато е бил лош и ето, сега е времето да се преобрази, да стане по‐добър.