Харесайте нашата фейсбук-страница Следете ни в Инстаграм
Ресторант Хаджидрагановите изби Вино и вкус за ценители в центъра на София! Автентична българска атмосфера на възрожденска изба. Традиционна българска кухня, богата селекция от вина и напитки. За резервации - тел. 02 981 81 48

Тодоровден - Конският Великден и надеждата за плодородие

Един от първите пролетни празници народния и православния календар е Тодоровден

19/03/2016 | Публикувано в Традиции и празници

Един от първите пролетни празници народния и православния календар е Тодоровден. Той се отбелязва в първата събота след Сирни Заговезни. Този празник е познат още като "Конски Великден", защото се празнува най-вече за здравето на конете. В православния календар има общо шестима светци, носещи името Тодор, но в народното съзнание не се прави разлика между тях и се почита Св. Тодор в нарочен ден, който е подвижен, според Великден – първата събота от поста. Макар и не толкова голям светия покровител – като Св. Георги, Св. Димитър, Св. Николай, все пак Св. Тодор заема важна част от народните обичаи и е важен за всички пролетни ритуали, за смяната на зимата с пролетта и свързаното с нея плодородие.

На този ден според народните представи Св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да провери растат ли посевите, сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято. Затова народът свързва Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие.

Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято”


Жените и мъжете си разпределят обичаите. Централно място заемат младите булки, които започват да се наричат невести и получават правото да месят хляб в мъжовата къща. Изпеченият от тях обреден хляб, с формата на кон или подкова, се маже с мед и по него се залепва варена царевица. Хлябът се проверява от свекървите и от него се раздава на близките. Този ритуал е важен за сближаването между снахите и свекървите и за приемането на младите булки в семейството. От обредния хляб се слага в яслите на конете, да са здрави и да има приплод. Докато раздават хляба на някои места в България, жените дори подскачат и цвилят като кон, за да са плодовити кобилите. Бабите стрижат за първи път след зимата децата, затова на някои места се казва „ остриган като магаре през март”. Младите момичета мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, за да са лъскави и здрави косите им като конските гриви, после изливат водата след конете, които поемат към определеното за кушиите място. 

За кушиите е запазено централно място на Тодоровден. Докато жените изпълняват своите ритуали, мъжете се подготвят за надбягването с коне. Мъжете стават още в зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с шарени конци, мъниста и пискюли. На някоя просторна поляна вече е премерено и маркирано трасето на надбягването, цялото село се е събрало за напрегнатото зрелище. След надбягването, на което печели най-бързият, следва награждаването – торба хубав зоб, венец, който момите са изплели и не на последно място – всеобщото уважение и признание. Конниците и победителят правят почетна обиколка из село, съпроводена с благословия от стопаните. А сетне първенецът дава почерпка в своя дом. Както му е редът, всичко завършва с хоро, в центъра на който са ездачите.

Празничната трапеза е от пита, супа от леща, гъбена чорба, картофи, варена царевица.

Именници са Тодор (Божи дар), Тодора, Теодора, Теодор, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Дарина, Божо, Дара, Дарко, Дора, Дорка, Дарка, Доротея.