Успение Богородично

На 15 август православните християни и католиците честват църковният празник Успение на Пресвета Богородица - един от 12-те големи християнски празници. В народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица (Успение Богородично), а празникът Малка Богородица отбелязва рождението на Христовата майка. Имен ден имат всички, които носят благословеното име Мария и произлизащите от него Мара, Марияна, Мариана, Мариян и Мариан.

Празникът Голяма Богородица се отбелязва с тържествена литургия в църквата. Освещават се обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица за житейските си проблеми.
На този празник се правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - с курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести.

Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.

Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

Според преданията, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния си живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта й Архангел Гавраил съобщава на Пресвета Богородица, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим.
Три дни след това Исус Христос обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа й с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й.
Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни."